Календар

Проучване и добив на шистов газ чрез хидравлично разбиване

В последните няколко месеца стана известно решението на българското правителство да разреши на американската фирма „Шеврон” проучване чрез технологията „хидравлично разбиване” (англ. – hydraulic fracturing, още превеждано като „хидравлично разпукване”, „хидравличен удар”, „фракинг”) на предполагаеми находища на природен газ в шистозните слоеве на земните недра. Проучването ще се извърши в т.нар. „Блок 1 – Нови пазар” на територия от над 3000 кв. км. в Североизточна България и житницата Добруджа.

«Шеврон» взриви общественото внимание, но доста преди това информация започна да излиза и за други фирми в България, които са в по-напреднал стадий по пътя към проучванията за шистов газ – терените са основно разположени в Североизточна България. Там намерение да проучват и добиват са заявили американската Direct Petroleum (край Плевен) и канадската Park Place Energy Corp. (близо до Тюленово и Българево). В предаване по ТВ7 през ноември 2011 г. експертът проф. Детелин Дачев от Минно-геоложкия университет в София споделя, че по геоложки данни в южна България има големи залежи на шисти, но на много по-малка дълбочина, отколкото в северна България, и че даваните концесии за северна България ще служат за експериментално поле, за да могат в по-късен етап да започнат и концесиите за добив в южна България.

Тъй като българските закони не разграничават между добив на конвенционален газ (по традиционните използвани досега методи) и добив на шистов газ, фирмите не са задължени да заявяват какъв газ ще добиват и какви технологии ще използват – българското законодателство в момента все още не познава термина „хидравлично разбиване за добив на шистов газ”.

Какво е шистов газ?

Геоложките въглеводородни формации са създадени при специфични условия от органични съединения на морски седименти. Част от въглеводородите се намират в т.нар. шистови скали (група метаморфни скали, отличаващи се със слоеста структура и наличието на редица минерали като силикати, хлорити, кварц, талк, графит и други). За разлика от конвенционалния петрол и газ, които се намират в порести и разпукани земни пластове, което ги прави много по-лесни за добиване, неконвенционалният петрол и газ в шистовите слоеве са складирани в миниатюрни пукнатини и порести „джобове”. Тези скали се характеризират с изключително ниска пропускливост, залежите на единица обем в тях са малки в сравнение с конвенционалните и са разпръснати на големи площи от десетки хиляди квадратни километри. Освен това поради ниското съдържание на въглеводороди в майчините скали, добивите са по-малки, а специалните технологии, които трябва да се използват ги оскъпяват допълнително, защото изискват огромни количества вода и вкарването на химикали като добавка.

Технологията хидравлично разбиване

Технологията представлява впръскване под огромно налягане (до 1000 атмосфери) чрез сонди на милиони литри вода, смесена с над 600 токсични химикала (голяма част от които с доказано канцерогенно действие), на голяма дълбочина в земните недра (1.5 до 6 км) с цел разкъсване на шистовите пласти и освобождаване на съдържащия се там природен газ (източник на картата: в-к "Капитал"). Хидравличното разбиване в комбинация с хоризонтално сондиране дава възможност да се добива газ от резервоари, които досега са се считали за изключително трудно достъпни. Сондата образува отвор, след което дълбоко в него се създават пукнатини. Благодарение на впръсканата под голямо налягане т.нар. фракинг течност пукнатините се разширяват и разпространяват в скалата и така се увеличава площта, от която може да бъде извлечен природният газ. Като стабилизатор в инжектираната фракинг течност често се използва пясък, за да се предотврати затварянето на пукнатините след първоначалното инжектиране. Оставяйки пукнатините отворени, става възможно освободеният чрез разбиването газ да тръгне нагоре по кладенеца. Газът излиза от кладенеца заедно с отработената вода, отделя се от нея и се складира в резервоари, откъдето се вкарва в газопреносната мрежа.

Всяка газодобивна компания създава своя фракинг течност, съдържаща различни комбинации от химикали. Доклад на Комитета по енергетика и търговия на американската Камара на представителите (долната камара на Конгреса на САЩ), озаглавен „Химикали, използвани в хидравличното разбиване”, установява, че между 2005 и 2009 г. четиринадесетте водещи газодобивни компании в САЩ са използвали над 2500 продукта за хидравлично разбиване, съдържащи 750 химикала. Някои компоненти са широко разпространени и обикновено безвредни, като например сол и лимонена киселина. Други са изключително токсични, като например олово и бензен. Бензенът има доказано канцерогенно действие. Други 28 химикала, използвани във фракинг течностите, са доказани или възможни канцерогени, са установени замърсители на питейната вода или са опасни замърсители на въздуха. Най-използваният химикал във фракинг течностите е метанол – опасен замърсител на въздуха. Наскоро в Германия аварират сонди на американската компания Exxon Mobil, разположена в Долна Саксония. Изтекъл бензен е намерен в питейната вода наблизо. В кръвта на човек, живеещ близо до една от сондите, също е установено наличие на бензен.

В световен мащаб шистов газ се добива в последното десетилетие в САЩ, където технологията вече е довела до непоправими щети за питейните води, околната среда и здравето на хората. Същевременно наскоро Американската Служба за информация в енергетиката обяви, че залежите на природен газ в шистовите пласти са многократно по-малки от бомбастичните прогнози, обявявани от газодобивните компании, и намали с близо 80% официалната си прогноза за шиста Марселъс в САЩ.

Много полезен репортаж на френската TV5 Monde за това какво представлява технологията и какви са опасностите от нея

Рисковете за България

Рисковете за Североизточна България и питейната вода на гражданите в този регион при използване на хидравлично разбиване за проучване и добив на шистов газ са огромни:

• Сондажите биха преминавали през площта на най-големия за България и основен за цяла Добруджа, Северното Черноморие и Лудогорието източник на вода – огромното подземно водно тяло Малм-Валанж. Съществува реална опасност от замърсяване на питейната вода и водата, която се използва в селското стопанство, с газ, амонячни съединения и радиоактивни вещества, които се освобождават при разпукването, както и с множеството химикали, използвани при самия хидравличен удар за извличане на газа. В екстремни случаи замърсяването на подпочвената вода с метан може да доведе до експлозия на разположени в близост до сондата сгради. Замърсяването с калиев хлорид води до осоляване на питейната вода в близост до газовите кладенци.
• Технологията изисква използването на огромни количества вода – няколко милиона литра вода за всеки газов кладенец, което значително ще ощети водните ресурси на района (който и без това не е богат на водни ресурси), тъй като отработената вода е негодна за употреба поради опасните химикали в нея и липсата на технология за пречистването й. Тази вода се съхранява в наземни резервоари в близост до сондажите, където могат да се получат разливи. Между 30 и 50% от използваната вода, примесена с химическите добавки, остава завинаги под земята, като никой все още не е наясно какви ще са дългосрочните ефекти от това.
• Хидравличният удар, който причинява подземните разпуквания, необходими за освобождаване на шистовия газ, може да провокира земетресения, особено в сеизмично активни райони.
• Разполагането на необходимата за извършването на сондажите инфраструктура – огромни верижни машини, изправяне на кули и др., и транспортирането на необходимата вода и химикали с цистерни ще унищожи пътната мрежа и земеделски земи. За гъсто населен район като Североизточна България това ще е истинска катастрофа, още повече, че един кладенец бързо се изчерпва, защото шистовите скали могат да се разбиват само в ограничен периметър, което налага пробиването на много кладенци и съответно резервоари за отработените води.
• Неправилното циментиране и обшивка на газовите кладенци също може да доведе до замърсяване на питейната вода и нежелани въздействия върху околната среда.
• Опитът от САЩ показва, че инциденти от най-различен характер са често срещани – записаните нарушения на законовите изисквания са около 1-2 % от всички разрешителни за сондиране.

Защо българските закони не защитават нашата природа и здраве от технологията хидравлично разбиване?

На първо място, българското законодателство не познава термина „хидравлично разбиване” и технологията, която в момента се разбира под този термин по отношение на добива на шистов газ. Именно поради тази причина е възможно дори да не разберем кога някоя компания има намерение да проучва и добива шистов газ, защото тя не е задължена да декларира на държавата тези си намерения. Единствено по детайлите във внесената от фирмите документация (дълбочина на сондажа, описание на сондажното оборудване) би могло да се предположи дали става въпрос за проучване за шистов газ. Подобни съмнения възникнаха за сондата на руската фирма „Русгеоком” в с. Рогозина, общ. Генерал Тошево, обл. Добрич. Въпреки категоричния отказ на министрите Трайков и Караджова това да е сонда за шистов газ, пристигналата на място техника, характерът на сондажа, както и пристигането от Унгария на камион с апаратура, съдържаща радиоактивни изотопи, будят сериозни съмнения, че сондата е именно за шистов газ. Независимо дали сондажът е за шистов газ или за конвенционален, той попада в защитена зона от Натура 2000 и подлежи на задължителна оценка за съвместимост, каквато не е извършена.

В настоящия си вид законите ни дори не изискват преценка на необходимостта от ОВОС за дълбоки сондажи (каквито са сондажите за шистов газ по тази технология), да не говорим за какъвто и да било друг контрол и предпазни механизми. Нещо повече, чрез (по всичко личи) съзнателна грешка в официалния превод на директивата на Европейския съюз за ОВОС на български език и след това в Закона за опазване на околната среда изчезва задължението на държавата да преценява нуждата от ОВОС за всеки един дълбок сондаж! Европейската Директива за Оценка на въздействие върху околната среда 85/337/ЕИО, изменена и допълнена с Директива 97/11/ЕО, задължава всяка страна членка, включително България, да прави индивидуална оценка за всеки дълбок сондаж, без значение дали той цели проучване или добив на подземни богатства и ако има значително въздействие върху околната среда, задължава да се направи ОВОС преди да се вземе решение за разрешаване на инвестиционното намерение, в случая дълбокия сондаж.

Налице е и измама от страна на министър Караджова и заместник-министър Манева които твърдят, че хармонизираното българско с европейското законодателство не им позволява да правят ОВОС на дълбоките сондажи за търсене и проучване на нефт и газ в България. Европейското законодателство не само, че не забранява да се прави ОВОС на тези сондажи, но напротив, задължава МОСВ да вземе решение за ОВОС на тези сондажи.

Европейската комисия е запозната с измамата, а светкавичната реакция на Караджова, Манева & сие беше заявката в медиите, че законът ще бъде променен и ще задължи държавата да прави ОВОС на всеки дълбок сондаж.

Коалиция „За да остане природа в България” подкрепя Гражданската инициатива за забрана на проучването и добива на шистов газ по метода хидравлично разбиване. Организациите от Коалицията съдействат със своя експертен потенциал.

Карта на всички блокове в България, определени за проучване и добив на петрол и природен газ в България - към октомври 2011 г.

Карта на авариите при добива на шистов газ в САЩ

Карта на активните кладенци за добив на шистов газ в щата Пенсилвания и допуснатите от добиващите компании нарушения на законодателството

Какво можеш да направиш, за да помогнеш?

• Подпиши подписката за забрана на проучването и добива на шистов газ по метода хидравлично разбиване в България на един от следните пунктове в София:

1. Подлеза на СУ до входа на метростанцията.
2. Магазин СТЕНАТА – ул. „Братя Миладинови“ 5 (до бул. „Ал. Стамболийски“)
3. Магазин СТЕНАТА – бул. „Шипченски проход“ 18, Търговски център „Галакси“
4. Магазин OUTSIDER – бул. „Христо Смирненски“ 74-76 (вход от бул. „Свети Наум“)
5. Магазин АЛПИ – ул. „Ворино“ 19 (близо до кръстовището на „Гоце Делчев“ и „Дойран“)
6. Магазин ЕКСТРЕМ СПОРТ – бул. „Кн. Ал. Дондуков“ 42 Б (вход от ул. „11 август“)
7. Зиг Заг Холидейз – бул. „Ал. Стамболийски“ 20-В (вход от ул. „Лавеле“, зад Булбанк)

• Информирай се за местата в други градове, където можеш да се подпишеш, оттук: http://shalegas-bg.eu/2011/12/15/nacionalna-podpiska-informaciq/.

• Присъедини се към голямата Фейсбук група „Ние сме против българския Чернобил – добива на шистов газ” и оттам към съответните групи по населени места, ако искаш да участваш по-активно в организацията и координацията на действия по кампанията в своя град, както и за да получаваш актуална информация.

• Следи редовно нашия сайт ForTheNature за информация, както и приятелския ни сайт http://shalegas-bg.eu/home/, който е изключително подробен и систематизиран.

• Направи дарение по сметка, което ще бъде използвано за финансиране на протести, пресконференции, отпечатване на информационни материали и много други!

BIC: PRCBBGSF
IBAN: BG47PRCB92301038398419
Фондация Уникална Природа
Основание: Дарение за борбата против проучване и добив на шистов газ в България

• Медитирай по темата винаги, когато можеш, и особено между 17 и 17.20 ч. всеки ден :)

Facebook Twitter LinkedIn Digg Delicious Stumbleupon

43968 посещения

Видео

Новини

Акции

Галерия

От медиите

Документи