Начало Знаете ли, че..192 записа

В Странджа се срещат около 30 терциерни растителни реликти - странджанска зеленика, лавровишня, източен бук и др.

В България реликтите са с терциерна и кватернерна възраст. Една част от тях се запазват в така наречените убежища /например Странджа планина/, които са им помогнали да преживеят неблагоприятните климатични промени, а друга част от реликтите са се запазили поради по-голямата си адаптивна способност.

5029 посещения

Реликт е живо същество, чиито видов генезис е по-стар от преобладаващата част на дадено растително или животинско съобщество. Повечето реликтови видове са стенобионтни видове, което ги прави застрашени от изчезване и по-голямата част от тях са включени в различни системи за опазване на биоразнообразието и генетичния фонд на планетата.

9174 посещения

Животните и растенията, които не се срещат никъде другаде по света, се наричат ендемити и се обозначават като рилски ендемит или балкански ендемит в зависимост от географията на мястото, на което се срещат. Някои основни заплахи за тези специални екосистеми са глобалното затопляне, изсичането на горите и унищожаване на естествени площи за засаждане на земеделски култури.

8878 посещения

Общият брой видове висши растения в Национален парк „Рила” е 1 400 и представлява 38,35% от висшата флора на България. От тях ендемични таксони са 57 вида, българските ендемити са 18 вида, а балканските ендемити са 36 вида.

5454 посещения

В Национален парк „Рила” има 4 резервата, съответстващи на I-ва категория защитена територия по IUCN. Всички резервати и паркът като цяло са включени в “Списъка на ООН на националните паркове и еквивалентните на тях резервати”. Два от резерватите - “Парангалица” и част от “Централен Рилски резерват”, са вписани в “Списък на биосферните резервати” на UNESCO в рамките на програмата “Човек и биосфера”.

5092 посещения

Национален парк “Рила” е най-големият национален парк в България и един от най-големите европейски паркове с площ от 81 046,0 ха. Паркът включва горски фонд с обща площ 53 481,0 ха, а високопланинските ливади и пасища са 27 565,0 ха.

4473 посещения

Скоростта на разпространение на двигателните нервни импулси при бозайниците е 120 м/с.

Градинският охлюв е най-бавното животно в света. Скоростта на придвижване е 0.013 м/с. В България е широко разпространен, като се среща дори високо в планините, докъм 1200 метра надморска височина.

Змиите не могат да затварят очите си тъй като те нямат клепачи. Вместо тях тези влечуги имат твърда, прозрачна като стъкло ципа, която ги покрива и защитава. Така змията никога не затваря очи, а учените не могат със сигурност да определят кога тя бодърствува и кога спи.

7732 посещения

Гъските са най-високо летящите птици на света. Тези в Хималаите, например, достигат височина над 8 700 м.

Змиегущерът е вид гущер, достигащ на дължина до 150 см. Той е най-големият гущер, срещащ се в България, а и в цяла Европа.

Всеки път, когато купуваме или употребяваме даден продукт, действията ни се отразяват върху околната среда. Степента на въздействие може да се измери до някаква степен с помощта на въглеродния отпечатък. Това е показател за влиянието, което човешките дейности оказват върху околната среда – от гледан точка на парниковите газове, измервани в единици въглероден диоксид.

5099 посещения

В България се срещат 18 вида змии от 4 семейства. Шест вида са отровни. Два от тях - котешката змия и вдлъбнатият смок - са безопасни, защото отровните им зъби се намират в задната част на горната челюст и няма как да захапят така, че да достигнат кожата на човек. Други два – каменарката и остромуцунестата усойница се смятат за изчезнали.

5948 посещения

Всички змии се размножават чрез яйца. При някои, обаче, яйцата се излюпват преди снасянето – още в корема на майката (наричат се живородни). Такива от българските змии са медянката и усойницата.

2 посещения

Екологията е биологична наука, която изучава различните видове взаимоотношения и влияния между организмите и компонентите на околната среда - вода , въздух и почва, които са и тяхната среда за живот.

Застрашените видове в България са записани в Червената книга. Такива са златката, вълкът, пъстрият пор, кафявата мечка, видрата, дивата котка, черният щъркел, осоядът, скалният орел, ливадният дърдавец, горският бекас, гълъбът хралупар, белогърбият кълвач, черният кълвач, малкият креслив орел, соколът орко, големият ястреб, египетски лешояд, орел змияр, ловен сокол и други.

6660 посещения

Мрежата от защитени територии в България покрива 5 % от територията на страната. С това се нареждаме на трето място по обща площ на определените за природозащита територии в Европа след Финландия и Норвегия. Страната ни е с най-голяма относителна площ на резервати със строг режим в Европа.

4831 посещения

През 1933 г.е обявен първият резерват в България - Силкосия. През 1934 г. е обявен първият природен парк не само в България, но и на Балканския полуостров - Витоша.

България съхранява девствени гори и богато биоразнообразие в 3 Национални парка (НП Рила, НП Централен Балкан и НП Пирин) и 11 Природни парка (ПП Витоша, ПП Странджа, ПП Врачански Балкан, ПП Златни пясъци, ПП Русенски Лом, ПП Шуменско плато, ПП Сините камъни, ПП Персина, ПП Българка, ПП Рилски манастир и ПП Беласица).

6248 посещения

На планетата ни никога няма да има повече вода, отколкото има сега.

3% от водата на Земята е прясна. По-голямата част от прясната вода на планетата се намира в замразено състояние в ледниците.

Около 70 % от Земята е покрита с вода, но само 1% от нея е годна за пиене.

Сухоземните екосистеми произвеждат малко над половината от кислорода на планетата. Останалата половина се пада на океанските растителни екосистеми, най-вече фитопланктона.

Тропическите гори са най-старите гори на планетата и екосистемата с най-голямо биоразнообразие в света. Счита се, че те са дом на около 90% от всички живи организми на планетата. Те са сложна екосистема, която оказва влияние върху целия климат на Земята.

5374 посещения