Начало Знаете ли, че..192 записа

От нашето Крайбрежие тюленът монах изчезва масово през 80те години на ХХ век, а от Черно море - в средата на 90те. От тогава до днес единични животни се срещат рядко по нашето Черноморие, като последното сигурно наблюдение е от 1995 г. край с.Синеморец.

4970 посещения

Тюленът монах е наречен така заради потайния и уединен начин на живот. Днес той е не само един от най-редките видове на Земята, но е и един от най-застрашените от изчезване.

Тюленът монах е най-едрият бозайник в Черно море - дължина 230 до 430 см и тегло до 400 кг. Той изглежда голямо и тромаво животно, трудно се придвижва по сушата, но във водата е невероятен плувец.

Рисът е най-голямата европейска котка, но е сравнително дребен, спрямо другите представители на семейството. Той мяука и мърка като домашна котка и често звуците издавани от дивите котки, могат да бъдат сбъркани с него.

5125 посещения

Рисът има интересна биология – потаен, с остро зрение и слух. Може да забележи летящ орел от 4 км и да чуе чупенето на съчки далеч в гората. Катери се леко, а широките му лапи му помагат да тича и в много дълбок и мек сняг.

5391 посещения

В миналото рисът е бил многоброен и до началото на ХХ век се е срещал в почти всички наши големи планински масиви – Стара планина, Средна гора, Рила, Пирин, Родопи, Витоша, Странджа. След това е избит напълно.

5338 посещения

Рисът е един от изчезналите видове на България. Отделни животни навлизат на наша територия, но сигурни данни за размножаване на вида няма.

Пъстрият и степният пор са едни от най-редките български бозайници. Населяват открити пространства, хранят се най-вече с гризачи – лалугери, хомяци, по-рядко с гущери, змии, птици. Загубата на местообитания и бракониерството, са причина днес те или техните следи да се наблюдават изключително рядко.

4864 посещения

Прилепите са изключително непознати, интересни и напълно безвредни животни. В районите където живеят прилепи, насекомите почти никога не се превръщат в бедствие.

Подобно на птиците, някои прилепи извършват миграции, обикновено не по-дълги от 100 – 300 км, но са известни и случаи с дължина над 1000 км.

Повечето прилепи раждат само по едно малко, което женските кърмят. Това е периодът, когато тези животни са най-застрашени – ако бъдат обезпокоени, малките падат от майките и са обречени. Опасен е и периодът на зимен сън. Тогава жизнените функции са сведени до минимум и едно евентуално събуждане води до бърза загуба на енергия, която прилепите не могат да компенсират, защото тогава липсва тяхната храна.

5040 посещения

Прилепите използват най-разнообразни местообитания – пещери, минни галерии, скални цепнатини, дървета, жилищни и други постройки. Характерна е смяната на зимни и летни убежища.

Българските прилепи са изключително насекомоядни. Един прилеп с тегло 15 грама изяжда от април до октомври около 1,8 кг насекоми.

Въпреки твърдението, че прилепите са слепи, това не е така – те пълноценно използват зрението си.

Прилепите са единствените бозайници, използващи активен полет, при това със завидно умение и с помощта на ултразвук успяват в абсолютна тъмнина да уловят и най-малкото насекомо.

България е една от европейските страни с най-богата прилепна фауна – 30 вида. Това се дължи на разнообразните климатични фактори и местообитания, на запазените все още стари гори и множество пещери.

Прилепите са едни от най-древните бозайници. Появили са се преди около 55 млн. години, а днес заедно с гризачите са най-разпространените млекопитаещи в света.

Видрата е застрашена на световно ниво. Заплахи за вида са загубата на местообитания, замърсяване на водите, водещо до пропускливост на кожата, охлаждане и умиране, както и директно отравяне, строителството на малки ВЕЦ, бракониерство заради ценната кожа на този бозайник. Всички тези фактори са причина видрата да е изчезнала в много страни на Европа. България все още има една от най-стабилните популации на видра, но с много ниска численост.

5108 посещения

Видрата е бозайник, застрашен на световно ниво. Живее по бреговете на реките, гъсто обрасли с растителност и гори или по скалисти брегове. Много добър плувец, ловуващ през нощта, ловко улавящ риба, дори и в пълна тъмнина.

8653 посещения

Край град Маджарово е запазена най-голямата колония на лешояди в България. Там се намира и специализираният природозащитен център за лешоядите - „Източни Родопи”. Усилията на много хора и организации доведоха до завръщането като гнездещ вид на изчезналия до скоро черен лешояд. Заплахите са многобройни – липса на домашни животни, с чиито трупове преобладаващо се хранят, пръскането с пестициди, ограничаването на местата за гнездене, бракониерството и използването на отровни примамки, са част от причините тези птици да са силно уязвими и застрашени.

5699 посещения

Лешоядите са на ръба на изчезването. Известни са като „санитарите на природата”, заради уникалният им начин на хранене. Храненето им с мърша и други животински продукти прави тяхната роля за прочистване на природата изключително важна.

6684 посещения

В България са известни 4 вида лешояди – отдавна изчезналият брадат лешояд, изключително редкият черен лешояд, белоглавият и малкият /египетски/ лешояд.

Гугутката в България намалява. Причините за това са много – загуба на места за гнездене, конкуренция, бракониерство, ловуване, интензивно селско стопанство с използване на пестициди и др. Повече информация

4624 посещения

Една от най-редките грабливи птици е ловният сокол. Причина за това е най-вече бракониерството. Събират се както яйца, така и млади птици - за отглеждане в плен. Някои “природозащитници” използват ловния сокол за ловуване, което не само че е нарушение на българското и международно природозащитно законодателство, но е една от основните причини за изчезването на вида по нашите земи. Повече информация.

5870 посещения

В миналото царският орел е бил широко разпространен. Сега той е изключително рядка птица. Причини за това са – избиване и бракониерство, безпокойство през размножителния период, използване на отровни примамки, намаляване на подходящите места за гнездене, слаба размножителна способност, изчезване на лалугера, вследствие обрастване на обработваемите площи. Повече информация.

5329 посещения