Меню
Пролетта в Спасителния център за диви животни пукна с пукването на първите излюпени яйца. Първи, както всяка година, са бухалите, чийто размножителен сезон започва много рано. Вече се радваме на първите две буху-бебета на нашата двойка предани родители. Птиците от нашата двойка никога вече няма да летят на воля, но техните деца, когато порастнат, ще бъдат освободени в дивата природа.
Бухалите „повлякоха крак” и бяха последвани от белоглавите лешояди, които от няколко години опитват да имат поколение, но, тъй като са млади птици, все нещо не правеха както трябва. Белоглавите снасят едно-единствено яйце. Досега, то или не беше оплодено или неопитните родители го счупваха. Много се надяваме тази година да е повратна в живота на семейството.
След бухалите и белоглавите лешояди, на ред е семейството на забулените сови, които в момента имат 6 яйца. Очакваме и те да се представят подобаващо като родители, още повече, че не им е за пръв път.
Очакваме 4-те двойки керкенезите да се разпишат в историята на размножителната ни програма през април, а 2-те двойки белошипи ветрушки, които миналото лято получихме от Германия, от скоро са в нови клетки, осигуряващи им необходимото за размножаването спокойствие. Дано и те ни зарадват с малки соколчета от изчезналият в България вид!
В двора, два от щъркелите решиха да загнездят на... земята. Те не могат да летят, тъй като са с повредени крила, затова им е трудно да си построят гнездо по нормалния щъркелски начин, на по-високо място. Въпреки ограниченията, те са твърдо решени да отгледат челяд. Доколко ще бъде успешно това начинание, времето ще покаже, тъй като, заобиколени от многото други щъркели в недотам големия двор, едва ли ще им е лесно да опазят яйцата си, ако, въобще, успеят да снесат.
Най-новото семейство в Спасителния център е това на полските блатари. По стечение на обстоятелствата, двете птици попаднаха в Спасителния център по едно и също време, с тежки счупвания на крилата. Въпреки хирургическата намеса, крилата им не се възстановиха до степен, която да позволява пускането им на свобода. Поради това, птиците бяха включени в размножителната ни програма. Малко вероятно е още тази година да се размножат, тъй като са при нас само от 2 месеца, а и мъжката птица е млада, но ние сме им създали необходимите условия за това и остава само да чакаме.
И така, пролетта дойде при нас много по-рано от астрономическата и се очертава натоварена с грижи по отглеждането на новите ни бебета. Хубавото е, че родители, които са загубени за природата, могат да продължат да създават поколение, което се пуска на свобода и допринася за обновяването на популациите. Това, разбира се, е капка в морето, на фона на тотално деструктивното въздействие на човека върху живота на тези видове, но, все пак, е нещо...
Любомила Кривошиева lkrivoshieva@greenbalkans-wrbc.org
Вижте снимки на този линк: http://www.greenbalkans-wrbc.org/show.php?language=bg_BG&id=304&cat_id=35