Календар

Непознатата Западна Стара планина привлича все повече туристи и любители на природата

Непознатата Западна Стара планина привлича все повече туристи и любители на природата „Непознатата Западна Стара планина“ бе наречен турът за журналисти, който БДЗП организира веднъж през юни и веднъж през август с цел да покаже това слабо познато кътче от България като дестинация за селски, природен, културен и гурме туризъм. Обиколката включваше представяне на местните забележителности и дегустация на традиционна кухня и фермерски продукти в общините Чупрене, Чипровци, Георги Дамяново и Берковица. Инициативата на БДЗП е част от проекта „За Балкана и хората“, финансиран от Българо-швейцарската програма за сътрудничество.

Представителите на медиите имаха възможност да видят как се вади мед в село Меляне и да чуят разказа на младия пчелар Теодор Пушкаров. Те се запознаха и с местната порода „реплянска овца“ и дегустираха прясно сирене и кисело мляко с неповторим вкус. Докоснаха се и до традиционния занаят – килимарството в гр. Чипровци, където се запознаха с баба килимарка и чуха разказа на Ани Костова, учител в местното училище, историк и местен деятел. При посещението си в Лопушанския манастир журналистите се запознаха с местната Славинска каменоделска школа и чуха завладяващия разказ на архимандрит Христодул, който представи историята на манастира и наскоро откритата лечебна икона на Дева Мария. Медиите се пренесоха и в света на съвременното изкуство и разгледаха артефакти от различни епохи в галерия „Училището“ и в резбарското ателие на художника Чавдар Антов. За да усетят спецификата и неподправения дъх на местния тероар, пътуването приключи с дегустация във винарска Изба Боровица, където гостите имаха възможност да опитат различни вина, едно от които произведено от 110-годишно лозе.

В рамките на проекта „За Балкана и хората“ БДЗП работи за въвеждането на добри земеделски практики, за подобряване на условията за преработка на суровините във фермите и регистрация по Наредба № 26 на МЗХ за директните продажби. Целта е чистата и получена по придосъобразен и устойчив начин местна земеделска продукция (кисело и прясно мляко, сирене, мед, сладка и др.), да достига по-лесно до крайния потребител. По този начин се отговаря на търсенето в големите градове и се подпомага месната икономика и малките производители.

Другият голям ефект е опазването на природата. Редки видове птици като царския и скалния орел, ловния сокол, белоопашатият мишелов, ливадният дърдавец и др. няма да оцелеят, ако местообитанията им бъдат унищожени. Затова е важно да бъдат опазени пасищата и ливадите – местата, където те се хранят. Ако пасищата с висока природна стойност се поддържат по най-естествения и древен начин – като се пасат от овце и крави, ще се запазят и другите им обитатели, които са храна за тези защитени видове птици. Лалугерът е най-ценният от тези обитатели – предпочитана храна на царския орел и ловния сокол, но също като тях – световно застрашен вид. Лалугери има там, където има паша. Именно затова проектът „За Балкана и хората“ и БДЗП подкрепят фермерите, които са готови да извършват традиционно екстензивно земеделие и по този начин да допринасят за опазването на тези места с висока природна стойност.

Facebook Twitter LinkedIn Digg Delicious Stumbleupon

2242 посещения

OFF

Последно качено » Да свържем опазването на природата с устойчивото развитие на селските райони